Любопитни факти

Първи юни е Световен ден на млякото. Международният ден е създаден от Организацията по прехрана и земеделие (FAO) на ООН, за да признае значението на млякото като глобална храна.
Той се отбелязва на 1 юни всяка година от 2001 г. насам. Целта е да покаже важността на млякото като хранителен продукт и да се популяризират дейностите, свързани с млекопроизводството.
Всяка година Световният ден на млякото е подчинен на различна тема. Тази година фокусът ще е върху намаляване на въздействието на млечните продукти върху околната среда.
Световният ден на млякото се отбелязва в редица държави с млечни фестивали, масови дегустации на млечни продукти, забавни игри и състезания. В Брюксел, на 1 юни всяка година, прочутото „Пикаещо момченце“ вместо обичайната вода, пишка мляко.
Целта на различните инициативи е да се припомни, че млякото е богато на различни минерали и микроелементи и не може да бъде заменено и с най-скъпите витамини от аптеката. Акцентира се и върху ролята на млечните продукти в здравословното хранене, отговорното производство на храни, и поминъка и общностите. По данни на FAO, прехраната на повече от един милиард души се поддържа от млечния сектор, а млечните продукти се консумират от повече от шест милиарда души в света.
Кравето прясно мляко е основен продукт в диетата на много хора от хилядолетия. То е най-консумираното прясно мляко. Превъзхожда всички останали природни продукти по химични и биологични свойства. Според съвременната статистика, в него се съдържат над 200 от най-важните съставки: 20 аминокиселини, над 40 мастни киселини, минерали, лактоза, микроелементи, всички видове витамини, както и други вещества, необходими за поддържането на нормална жизнеспособност на организма.

Древната традиция за приготвяне на сирене моцарела датира от 4 век пр.н.е., но първото официално споменаване на името му е открито в готварска книга от 1570 г. на Бартоломео Скапи, известен ренесансов кулинар. За него се знае, че през април 1536 г., организирал угощение, докато бил на служба при кардинал Лоренцо Кампрегио. Служил е при няколко кардинали след това, бил е на служба при папа Пий IV, във Ватиканската кухня. След това продължил работата си и при папа Пий V.
Скапи достигнал своята слава през 1570 г. с публикуването на монументалната кулинарна книга Opera dell’arte del cucinare. Тя е важен писмен документ, свидетелстващ за използването на моцарела и в Рим, на папската трапеза. Придворният готвач я споменава, и то за първи път с термина, който все още се използва днес, в списъка на обичайно сервираните сирена. Така моцарелата се появява за първи път в книга с рецепти. В „Opera dell’arte del cucinare” са поместени около 1000 рецепти на Ренесансовата кухня и са описани готварски техники и пособия. Там присъства дори първото изображение на вилица. Препечатки на „Операта” непрекъснато били публикувани от 1570 до 1643 г.
Скапи преобърнал представите в кухнята на своето време с нови готварски методи и използване на продукти, внесени от Америка. Готвачът починал на 13 април 1577 г. и бил погребан в църквата Св. Св. Винченцо и Анастасио ала Регола, покровители на готвачите и пекарите.

Всички малчугани свързват Великден със шарените яйца. Хлапетата обичат да участват в боядисването и са любопитни какво ще се получи с различните техники. Ако вече сте изпробвали повечето методи с готови бои, време е да разкриете на малчуганите, че билките, подправките, плодовете и зеленчуците могат да бъдат отличен заместител на готовите багрила. Ще бъдат изненадани от крайния резултат.
Има две основни техники за шарене на яйцата с натурални оцветители – варене с „боята” или киснене в гореща отвара, в която има оцет. Опитни домакини разкриват, че първият дава по-добър резултат. Всичко зависи от черупката на яйцата – в зависимост дали е светла, тъмна или гладка ще се получи различен цвят в една и съща боя.
По традиция яйцата се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, а първото яйце задължително е червено. Как да постигнете този цвят – с корен от брош. Това е билка, чиито корени са използвани още от древността за багрене в червено на памук, вълна и коприна. Коренът на растението може да откриете в билковите аптеки. За боядисване на яйца използвайте 3 с.л. и около 600-700 мл вода (колкото да ги покрие). Яйцата с по-тъмна черупка стават наситено червени. Единственият проблем е, че съдът също може да се боядиса.
Ако сварите яйцата с куркума ще получите чудесен жълт цвят. Препоръчително е да използвате бели яйца за по-наситено жълто. С черни боровинки ще оцветите яйцата в синьо-виолетовата гама. За целта са ви нужни около 100-150 г боровинки. За получаване на зелен цвят може да използвате спанак и коприва или смесете равни количества от отварата от боровинки и куркума. Полученото зелено обаче няма да е толкова наситено.
С обелки от червен лук или цвекло също може да боядисате яйцата в червено. С люспи от лук ще постигнете оранжев цвят, с кафе или черен чай яйцата ще станат кафяви.
За разнообразие може да нарисувате фигури с восък върху яйцата, които ще останат небоядисани. Използвайте цветя и листа от градината за получаване на различни мотиви. Поставете ги върху яйцето, сложете тънък чорап и завържете с ластик. По същия начин може да завиете яйцата с люспи от лук.
Яйцата, боядисани с натурални багрила имат матов цвят. За да станат лъскави, полирайте ги с тампон с няколко капки зехтин или олио.

Баницата със сирене е сред десетте най-добре оценени българския ястия в класация на Taste Atlase – пътеводител за традиционна храна, който събира автентични рецепти, рецензии на критици за храна и изследователски статии за популярни съставки и ястия. Класацията на родните ястия с най-добра оценка бе публикувана в средата на март 2023г. Любимата на всички българи баница със сирене отстъпва първото място само на шопската салата. Българската баница със сирене е основният вариант на традиционната баница. Приготвя се чрез тестени кори, намазани с масло и с комбинация от яйца, кисело мляко и сирене. Има и незадължителна съставка – това е содата бикарбонат, която кара киселото мляко да бухне. Така баницата става по-пухкава и по-богата на вкус, разказва пътеводителят за храна. Традиционно баницата със сирене се е приготвяла на Коледа и Нова година, но днес тя може да се купи през цялата година в хранителни магазини и павилиони. Освен тази основна разновидност има и други видове солени и сладки баници с пълнеж от различни плодове и зеленчуци, отбелязват от Taste Atlase. Баницата със сирене присъства и в друга класация на пътеводителя за традиционна храна – на десетте най-популярни български храни и напитки.